На гарата стоим безмълвни,
непознати без търпение стърчат,
не смея да погледна към греха си,
а в ушите ми вълни бучат.
Притварям леко аз очи,
кълна се, че опитвам да не плача,
представям си, че сме на плажа пак сами,
морето как не искам да изплаша...
А тялото усеща те едва
как хващаш ти ръката ми невинно,
не смея да ти кажа, че сега
не искам нищо повече от синьо, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация