Народът гръб превива, плаче,
на надеждата само се опира.
В живота си тъжен, невзрачен
опитва се изход да намира.
Искат утре да му сложат хомота,
да затъне пак в кал до шия.
Кога хубав ще стане живота -
разочарованието си не крия!
Съвестта ми крещи, вика,
че много неща тук се опорочиха!
Алчността, некадърността, корупцията
днес* господстват в тая държава, ...