Народът гръб превива, плаче,

на надеждата само се опира.

В живота си тъжен, невзрачен

опитва се изход да намира.

Искат утре да му сложат хомота,

да затъне пак в кал до шия.

Кога хубав ще стане живота -

разочарованието си не крия!

Съвестта ми крещи, вика,

че много неща тук се опорочиха!
Алчността, некадърността, корупцията

днес* господстват в тая държава,

вярвам в закона и конституцията,

но не искам статуквото да продължава!

*Стихотворението е писано на 3 април, ден преди изборите.