Ладида (Ема Венева)
123 240
Aug 29, 2007, 11:01 AM

Героиня 

  Poetry
642 0 9
Пак тръгвам, без да се замисля.
Не търся път - напред вървя.
Усещам цветни чувства, триста!
Сама съм, без да съм сама.

Без мост, но над река дълбока,
прелитам, без да спирам да се движа!
И слиза от небето залез топъл,
целува ме и в устните ми диша.

Пак, без да се замислям - тръгвам.
Пресрещат ме, без да ги търся,
приятелства, любов и мъка -
и вече тичам... без да бързам.

От слънце силно осветена -
вървя, и без умора, съм щастлива.
Крещя: "Завинаги да бъде нека с мене -
невидимата и красива сила!"

2004-2007

© Ема Венева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??