Ладида (Ема Венева)
123 240
29.08.2007 г., 11:01 ч.

Героиня 

  Поезия
641 0 9
Пак тръгвам, без да се замисля.
Не търся път - напред вървя.
Усещам цветни чувства, триста!
Сама съм, без да съм сама.

Без мост, но над река дълбока,
прелитам, без да спирам да се движа!
И слиза от небето залез топъл,
целува ме и в устните ми диша.

Пак, без да се замислям - тръгвам.
Пресрещат ме, без да ги търся,
приятелства, любов и мъка -
и вече тичам... без да бързам.

От слънце силно осветена -
вървя, и без умора, съм щастлива.
Крещя: "Завинаги да бъде нека с мене -
невидимата и красива сила!"

2004-2007

© Ема Венева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??