Стара вече беше тя,
отнела хиляди животи.
Острието й от времето се запиля,
но още може да работи.
Дебелото раздърпано въже,
още главата й държеше.
Изгнилото й от дъждове дърво,
като пчела от вятъра жужеше.
Отдавна вече чакаше нашата позната,
на площада пред затвора вечен.
Чакаше някой да дръпнат за ръката,
някой що на смъртта си бе обречен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
02.12.2010г. Една творба от началото на творчеството ми.