21 июн. 2018 г., 09:29
Стара вече беше тя,
отнела хиляди животи.
Острието й от времето се запиля,
но още може да работи.
Дебелото раздърпано въже,
още главата й държеше.
Изгнилото й от дъждове дърво,
като пчела от вятъра жужеше.
Отдавна вече чакаше нашата позната,
на площада пред затвора вечен.
Чакаше някой да дръпнат за ръката,
някой що на смъртта си бе обречен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
02.12.2010г. Една творба от началото на творчеството ми.