ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца.
Сърна, подплашена от гончетата зли.
Трофей желан. И цялата планета
на мушката си зорко
я държи.
Една душа – за толкова години…
От кремък да е – ще се изхаби.
Усмихната. Или до сълзи сини ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up