ГЛАДЪТ НА ДУШАТА
Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!
Самотен вълк е тя в окото на ловеца.
Сърна, подплашена от гончетата зли.
Трофей желан. И цялата планета
на мушката си зорко
я държи.
Една душа – за толкова години…
От кремък да е – ще се изхаби.
Усмихната. Или до сълзи сини ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация