Feb 14, 2009, 11:22 AM

Глас народен 

  Poetry » Civilian
647 0 1

Глас народен

 

Пролетта наближава,

а народът ни страда.

Българинът тъне в нищета

и не вижда доброта.

 

Бурята понякога убива,

дъждът напразно облива,

народът тъне в мрак,

в летаргия, защото няма как.

 

Там плаче сираче,

тук просяк ръка протяга,

онези отгоре обаче

са далеч от гибелната тяга.

 

Земята дърпа надолу,

хората кретат слаби,

душите са оглозгани и голи,

а управниците в банки влагат.

 

Задух… Студ… Влага…

Сърцето бавно изстива…

Мизерията дърпа ни към ада,

а управляващите –  разпиват.

 

Влюбени от глад се разделят,

сълзи навред се стелят,

трайно самотата атакува,

политиците – не се вълнуват.

 

Очите навред са пълни с тъга,

а няма кой да даде светлина.

телата се разпадат бавно

и за помощ молят жално…

 

Нека да спрем всичко това!

Да си подадем един на друг ръка!

„Един за всички! Всички за един!”

Кажете: „Да! Събудих се! Амин!”!

© Даринка Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Колкото е силно, толкова е истинско! Поздрави и пожелания за по-хубави мигове! Успех!
Random works
: ??:??