Глас народен

Пролетта наближава,

а народът ни страда.

Българинът тъне в нищета

и не вижда доброта.

Бурята понякога убива,

дъждът напразно облива,

народът тъне в мрак,

в летаргия, защото няма как.

Там плаче сираче,

тук просяк ръка протяга,

онези отгоре обаче

са далеч от гибелната тяга.

Земята дърпа надолу,

хората кретат слаби,

душите са оглозгани и голи,

а управниците в банки влагат.

Задух… Студ… Влага…

Сърцето бавно изстива…

Мизерията дърпа ни към ада,

а управляващите –  разпиват.

Влюбени от глад се разделят,

сълзи навред се стелят,

трайно самотата атакува,

политиците – не се вълнуват.

Очите навред са пълни с тъга,

а няма кой да даде светлина.

телата се разпадат бавно

и за помощ молят жално…

Нека да спрем всичко това!

Да си подадем един на друг ръка!

„Един за всички! Всички за един!”

Кажете: „Да! Събудих се! Амин!”!