Jul 9, 2010, 10:18 AM

Гласова поща 

  Poetry » Love
1013 1 23

Телефонът звъни.

И след миг ще ни свърже...

Тревога!

Няма никой отсреща.

Как дъха си да вържа?

Не мога!

Пропищяват секундите!

И избухват със звук

на сирена.

Ти си някъде там...

А пък аз... аз съм тук,

но сразена...

Закарфичвам страха

за ръба

на разумния

довод.

Усмирявам сърцето.

Заеква! И чудно -

без повод!

После глас непознат

спешна помощ

- на мене ли? -

дава:

- Остави съобщение!

Но какво да ти кажа?

Тогава...?

И тогава маркирам

надежда със знак

на тревожност:

- Аз пътувам в неделя...

Ще ме чакаш ли пак?

... Ако можеш...

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??