9 jul 2010, 10:18

Гласова поща 

  Poesía » De amor
1011 1 23

Телефонът звъни.

И след миг ще ни свърже...

Тревога!

Няма никой отсреща.

Как дъха си да вържа?

Не мога!

Пропищяват секундите!

И избухват със звук

на сирена.

Ти си някъде там...

А пък аз... аз съм тук,

но сразена...

Закарфичвам страха

за ръба

на разумния

довод.

Усмирявам сърцето.

Заеква! И чудно -

без повод!

После глас непознат

спешна помощ

- на мене ли? -

дава:

- Остави съобщение!

Но какво да ти кажа?

Тогава...?

И тогава маркирам

надежда със знак

на тревожност:

- Аз пътувам в неделя...

Ще ме чакаш ли пак?

... Ако можеш...

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??