Замислен, напосоки броди в мене
гласът на закъснялата любов.
Не плаче той, понякога простенва,
нашепва тайнствен Благослов.
Дали ще можем някога на светло
да изкрещим със силен глас,
света да проглушим вълшебно:
„На любовта сме в нейна власт!".
Дали ще бродим пътища незнайни
тъй както идват във съня?
Ливади, планини омайни
дали ще сгреем със сърца? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up