17 янв. 2008 г., 12:09

Гласът на любовта 

  Поэзия » Любовная
854 0 25
 

 

Замислен, напосоки броди в мене

гласът на закъснялата любов.

Не плаче той, понякога простенва,

нашепва  тайнствен Благослов.

 

Дали ще можем някога на светло

да изкрещим със силен глас,

света да проглушим вълшебно:

„На любовта сме в нейна власт!".

 

Дали ще бродим пътища незнайни

тъй както идват във съня?

Ливади, планини омайни

дали ще сгреем със сърца?

 

А после тихо в нас да свърнем,

дълбоко - в нашите души...

със погледи да се обгърнем,

прегърнали се, да заспим...

© Криси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??