what_is_life_91 (Деси)
14 23
Jul 31, 2008, 8:46 PM

Глухи вопли 

  Poetry » White poetry
1267 0 2
Животът тъй несправедлив е,
споменът щастлив -
жадуван блян в реалността.
Мечтаеш, страдаш и живееш,
крепен от спомена щастлив -
загубен толкова невъзвратимо,
но и толкова красив.
Живееш, радваш се, а после -
по-силна болка те обзема.
А питаш се: "Защо?" Сънуваш
бленувания спомен вече сив.
Надяваш се, мечтаеш, не вярваш ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Random works
: ??:??