Глухи вопли

31 jul 2008, 20:46

Poesía » Versos blancos

1265 0 2

Животът тъй несправедлив е,
споменът щастлив -
жадуван блян в реалността.
Мечтаеш, страдаш и живееш,
крепен от спомена щастлив -
загубен толкова невъзвратимо,
но и толкова красив.
Живееш, радваш се, а после -
по-силна болка те обзема.
А питаш се: "Защо?" Сънуваш
бленувания спомен вече сив.
Надяваш се, мечтаеш, не вярваш ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Глухи вопли

Искате да прочетете повече?

Propuestas