Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си,
сенките се блъскат в крушката и се стапят,
а моята слабост...
Гадост!
И простирам дрипавите си заключения на въжето,
висят някакви глупави теми, нищени до безсилие,
толкова истински...
Мислиш ли? ...