Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си,
сенките се блъскат в крушката и се стапят,
а моята слабост...
Гадост!
И простирам дрипавите си заключения на въжето,
висят някакви глупави теми, нищени до безсилие,
толкова истински...
Мислиш ли? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up