Разплитам си мислите в главата,
натъпквам ги в гърлото си и се мъча,
мъча се да ги глътна,
да млъкнат...
И разкопчаните дънки се смеят със зъбите си,
сенките се блъскат в крушката и се стапят,
а моята слабост...
Гадост!
И простирам дрипавите си заключения на въжето,
висят някакви глупави теми, нищени до безсилие,
толкова истински...
Мислиш ли? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse