Глътка прясна тишина,
без покривало и одежди.
И тя е вече старшина
в отдел "Изгубени надежди".
И пак се плъзга плавно
през мен и отлежава.
Получава се забавно,
дори похвала заслужава.
Точно като скъпо вино,
шепне ти: "Не спирай".
И завършва грациозно, фино,
в кашона с надпис "РЕЦИКЛИРАЙ".
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up