unseen (Връзки за обувки)

unseen

15 results

Дали убива се надежда?

unseen

Poetry » Love

Повече от половин година:
мълчалива и еднообразна.
Връхлетя ме, мина и замина,
а агонията бе напразна.
Нощи гинеха сломими, ...

2016-01-20T21:24:13+02:00 361

Акростихове и сънища

unseen

Poetry » Other

Всичко започна
с един акростих.
Не на сериозно
взех че го посветих
на образ далечен, ...

2015-07-02T18:15:59+03:00 430 1

Мигом зърнах те едва

unseen

Poetry » Other

Мигом зърнах те едва
и потрепнах колебливо;
шепнешком запратих ти мълва-
от днес без теб ще ми е криво.

2015-05-16T23:42:03+03:00 351 1

Глътка прясна тишина

unseen

Poetry » Other

Глътка прясна тишина,
без покривало и одежди.
И тя е вече старшина
в отдел "Изгубени надежди".
И пак се плъзга плавно ...

2015-05-13T20:47:42+03:00 348

Лястовица

unseen

Poetry » Other

Бедната, невинна лястовичка,
хайде, чуй ме, престани.
Защо се мъчиш тъй самичка
за гнездо, и покрив, и стени?
Що надежда ти да вложиш ...

2015-04-16T23:21:23+03:00 360

Аз и те и ти

unseen

Poetry » Other

Тук, де простосмъртни обитават
не изглежда толкова реално.
Като богове се изявяват,
други пък твърдят, че е банално.
И те обаче грим нанасят ...

2015-04-03T08:46:45+03:00 542

Една едничка

unseen

Poetry » Other

Обичта, като цветя - букет,
стаите навред краси.
Скромничкият ъгъл е зает
от цвят де шари, ала не мърси.
Гледаш и не ти омръзва, ...

2015-03-10T21:57:19+02:00 643

Цвят не ще цъфти

unseen

Poetry » Other

Цвят не ще цъфти
Сняг вали,
покривка бяла.
Дъжд топи
снега, одеяла. ...

2015-03-08T16:15:02+02:00 335

Ни сувенир от мъка

unseen

Poetry » Other

Заболявам, чакам те, сама съм,
не ще се престраша да те повикам.
Смелостта ми плесеняса,
а думите превърнаха се в извор.
И не спира, ала се появява ...

2015-02-13T08:04:54+02:00 373 1

Водорасли

unseen

Poetry » Other

Водорасли
Водораслите в морето...
Всеки ги избягва...
С цвят, различен от този на небето,
отблъскват хората потайно. ...

2015-02-08T10:48:59+02:00 432

Бледи до невидимост

unseen

Poetry » Other

Тук съм, бледнееща, невидима за хората,
излишно е да описвам умората, тревогата.
Понякога, ще ми се за миг да се вгледат в мен,
да забележат от тях страха породен.
Мисля, че навярно тъгувам, тъгувам отчасти. ...

2015-02-07T00:59:45+02:00 370

Игра на "клъцни/срежи"...

unseen

Poetry » Civilian

Потекват ми лиги от вести чудесни,
не ще ни напуснете, "хирурзите" местни.
Упорито практикувате мозъчни операции
с декларации, фондации, душевни трансплантации.
Тъмно е, хората се молят за свещи, ...

2015-02-06T07:39:38+02:00 492 1

Спомни си ме...

unseen

Poetry » Other

Спомни си ме...
Когато видиш птица в клетка.
Спомни си ме...
Как напирах да изляза.
Спомни си ме... ...

2015-02-05T02:21:42+02:00 481 2

Обръщение към един "просто приятел"

unseen

Poetry » Humour

(За една специална приятелка и нейния "Самотничко")
Ти, мое затишие след лятна буря,
посвещавам ти аз ред по ред.
Едва се сдържам към теб да не се втуря,
но ти да знаеш най-напред: ...

2015-02-05T01:55:06+02:00 596

Чадър наполовина

unseen

Poetry » Other

От врата на врата почуквам, ала не по своя воля,
друг избор нямам, сега на всекиго се моля.
Лутах се и без да се усетя страшна буря ме застигна,
затичах се, не ми остана време дори за кратичко да мигна.
Мамка му, що беше туй чудо де ме стресна? ...

2015-02-04T07:42:09+02:00 379

Random works