Nov 20, 2009, 11:00 PM

Глътка само 

  Poetry » Love
545 0 0
Само тази чаша не допих -
беше в нея виното тръпчиво,
ала беше то вино за стих -
алено, искрящо и пенливо!
В мене да пресекне песента
иска, но налей ми глътка само -
нека е последна, нека тя
да кипи под лявото ми рамо!
Синеок ще бъде моят ден,
ще пъстрее весела земята,
а високо някъде над мен
песен ще се рее в необята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??