20.11.2009 г., 23:00 ч.

Глътка само 

  Поезия » Любовна
496 0 0

Само тази чаша не допих -

беше в нея виното тръпчиво,

ала беше то вино за стих -

алено, искрящо и пенливо!

 

В мене да пресекне песента

иска, но налей ми глътка само -

нека е последна, нека тя

да кипи под лявото ми рамо!

 

Синеок ще бъде моят ден,

ще пъстрее весела земята,

а високо някъде над мен

песен ще се рее в необята!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??