Nov 24, 2010, 1:29 PM

Гневно 

  Poetry
398 0 6

 

ГНЕВНО

 

 

Снощи

теглих съдбите на хората

върху кантара

на времето.

Сложих и моите –

пошлата и...

потребната.

Уж преди това го сверявах

този проклетник,

да мери по равно

за всичко.

А той все по-лек ме изкарва,

когато съм в клетката,

вместо когато съм зрял и

обичам.

Луната видя през прозореца,

но се скри и угасна.

Не посмя

да ми стане свидетел пред хората.

А на мен ми стана тясно

в този непотребен свят.

И се лутам сега,

и се ровя във себе си.

Проклети да са

и кантар,

и луна,

щом живите ни богове

са идоли на ереси!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно!!
  • "Проклети да са
    и кантар,
    и луна,
    щом живите ни богове
    са идоли на ереси!"

    Разбирам гнева ти. Въздействаща творба!
    Поздравления!

  • А той все по-лек ме изкарва,

    когато съм в клетката,

    вместо когато съм зрял и

    обичам.

    Страхотно е!С поздравления!!!
  • браво...аплодирам
  • Дълбоки стихове, Адаш!
    И не се чуди - такава ни е орисията...
    Трябва да помагаме, иначе злото ще натежи...
  • Продължаваш със самоанализата, Ачо! Хубав стих! Поздрав!
Random works
: ??:??