Гневно

24 nov 2010, 13:29

Poesía

399 0 6

ГНЕВНО

Снощи

теглих съдбите на хората

върху кантара

на времето.

Сложих и моите –

пошлата и...

потребната.

Уж преди това го сверявах

този проклетник,

да мери по равно

за всичко.

А той все по-лек ме изкарва,

когато съм в клетката,

вместо когато съм зрял и

обичам.

Луната видя през прозореца,

но се скри и угасна.

Не посмя

да ми стане свидетел пред хората.

А на мен ми стана тясно

в този непотребен свят.

И се лутам сега,

и се ровя във себе си.

Проклети да са

и кантар,

и луна,

щом живите ни богове

са идоли на ереси!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

natalia (Наталия Божилова)

2010-11-28T22:18:58+02:00

Страхотно!!
Eia (Росица Танчева)

2010-11-24T15:16:48+02:00

"Проклети да са
и кантар,
и луна,
щом живите ни богове
са идоли на ереси!"

Разбирам гнева ти. Въздействаща творба!
Поздравления!
valia1771 (Ивон)

2010-11-24T14:44:07+02:00

А той все по-лек ме изкарва,

когато съм в клетката,

вместо когато съм зрял и

обичам.

Страхотно е!С поздравления!!!
velikataniki (Николина Милева)

2010-11-24T14:23:04+02:00

браво...аплодирам
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-11-24T13:58:48+02:00

Дълбоки стихове, Адаш!
И не се чуди - такава ни е орисията...
Трябва да помагаме, иначе злото ще натежи...
plami-6 (Плами)

2010-11-24T13:44:22+02:00

Продължаваш със самоанализата, Ачо! Хубав стих! Поздрав!