Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
Apr 9, 2014, 3:11 PM

Гнездо 

  Poetry
913 0 6

 

Църкво моя църкво, я кажи,

аз съм твоят щъркел горделив,

но защо е топло върху теб

и се чувствам толкова добре?

Скитам къде скитам през деня,

вечер все долитам, за да спя

в своето гнездо, което ти

горе нависоко ми крепиш.

Църкво, ти приличаш на жена:

кой ли еретик не те позна

и не ти се врече във любов,

без да разбере, че вижда Бог...

Пазиш под сърцето си олтар,

колкото едно дете е стар,

в него светлината ти мълчи,

чиста като страдащи очи.

Колко е уютно върху теб!

Долу – купол, горе е небе,

по средата – моето гнездо.

(Вече знам защо е топло то.)

Сам съм, църкво златна, много сам,

но за теб душата си ще дам.

Я ела в гнездото ми, ела,

църкво топла, знам, че си жена.

 

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??