Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
9 апр. 2014 г., 15:11

Гнездо 

  Поэзия
889 0 6

 

Църкво моя църкво, я кажи,

аз съм твоят щъркел горделив,

но защо е топло върху теб

и се чувствам толкова добре?

Скитам къде скитам през деня,

вечер все долитам, за да спя

в своето гнездо, което ти

горе нависоко ми крепиш.

Църкво, ти приличаш на жена:

кой ли еретик не те позна

и не ти се врече във любов,

без да разбере, че вижда Бог...

Пазиш под сърцето си олтар,

колкото едно дете е стар,

в него светлината ти мълчи,

чиста като страдащи очи.

Колко е уютно върху теб!

Долу – купол, горе е небе,

по средата – моето гнездо.

(Вече знам защо е топло то.)

Сам съм, църкво златна, много сам,

но за теб душата си ще дам.

Я ела в гнездото ми, ела,

църкво топла, знам, че си жена.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??