По пътя след сърцето си вървя.
Изборът му никога не ме подведе.
Прощава винаги, ако сгреша,
без нещо във замяна да ми вземе.
Връстник ми е, но никак не е старо.
Не спира на света да се учудва.
Като дете лудува тук, от ляво,
в позастарялата моя коруба.
На гърлото често засяда,
дращи, усети ли хорска неволя.
Задавя - коричка сух залък,
тъгувам ли с тъгата на хората. ...