ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
348 2635
3 июн. 2022 г., 14:20

Гнездо за лястовица бяла 

  Поэзия
268 2 6

По пътя след сърцето си вървя.

Изборът му никога не ме подведе.

Прощава винаги, ако сгреша,

без нещо във замяна да ми вземе.

Връстник ми е, но никак не е старо.

Не спира на света да се учудва.

Като дете лудува тук, от ляво,

в позастарялата моя коруба.    

На гърлото често засяда,

дращи, усети ли хорска неволя.

Задавя - коричка сух залък,

тъгувам ли с тъгата на хората.

На топка в стомаха се свива,

предчувствие щом ме обзема,     

щом страх от безпътица сива

последната ми  надежда отнема.

Често се питам, греша или не?

И изобщо… дали заслужава

на хора, които нямат сърце,

моето все да дарявам?

Простичък отговор има въпросът.  

„Обич раздаваш ли, все ще остава!“

Чудо всеки в сърцето си носи -

гнездо за лястовица бяла.

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Юри, благодаря ти, че постави в "любими" стихотворението ми "Гнездо за лястовица бяла"! Хубава съботна вечер!
  • Да, да, Тони, права си, светът съвсем не е Раят. Аз пиша, изхождайки от моя живот и усещане. Обичта не е задължителна за незаслужилия, но не бива да се заменя с обратното на нея. 🙂 🌞❤
  • Разсъжденията ти по принцип са правилни. Но не важат за всички хора. Именно в страданието се ражда изкуството. Виждам в този сайт колко стихове са родени от невъзможна любов. Това, че болката се лекува с любов...
    Но страданието невинаги е от липса на любов. Животът е разнообразен. Дори да искаш, не е възможно да обичаш всички хора.
  • Мила Тони, всеки белег е болезнен, но си заслужава... Животът без горчивина е илюзия. Човек има ли белези, значи е живял. Допускал е грешки по пътя си, а те са уроци. Обикновено с възрастта човек започва да обича така, както обичат малките деца, без значение дали родителите му са дебели, грозни, наркомани, алкохолици... Просто безрезервно обичат. После идва болката, която се лекува с добро... Благодаря ти, мила Тони, за отношението и за това, че постави в "любими" стихотворението ми. Имай прекрасни почивни дни!
  • Дани, човек раздава. Всичко. Понякога е излъган и жестът не си заслужава. Не знам какво да ти кажа. Ако се раздаваш докрай, а срещнеш неразбиране е много тежко. Дори да простиш, горчилката или белегът остава...
  • Благодаря, че прочете, Тъжен лирик, за хубавите думи - също!
Предложения
: ??:??