Къде ли е края
на тая душевна
немотия - не зная.
Спи съзнание българско
и народът веригите си носи.
Плаче земята с кръв опръскана,
но кой ли ще се усети!?
И ти, брате, свиваш раменете,
погледни надолу - кървят ти нозете.
Не, кръвта не е твоя - успокой се,
от земята наша тя извира.
Граби ти, скитнико без държава, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up