Къде ли е края
на тая душевна
немотия - не зная.
Спи съзнание българско
и народът веригите си носи.
Плаче земята с кръв опръскана,
но кой ли ще се усети!?
И ти, брате, свиваш раменете,
погледни надолу - кървят ти нозете.
Не, кръвта не е твоя - успокой се,
от земята наша тя извира.
Граби ти, скитнико без държава, ...