Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи,
крещиме "справедливост, доброта"
и думите от ада ни... кънтящи,
зареждат настървената тълпа.
Безумието взема връх на воля.
А разумът скълбучен, онемял,
отстъпва, влязъл в друга роля,
на съдник, кой е как живял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up