Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи,
крещиме "справедливост, доброта"
и думите от ада ни... кънтящи,
зареждат настървената тълпа.
Безумието взема връх на воля.
А разумът скълбучен, онемял,
отстъпва, влязъл в друга роля,
на съдник, кой е как живял.
Да! Имаме ний право на гнева си,
но нека не руши, а да гради.
Устоите човешки са безценни,
когато мъдростта им победи.
© Таня Мезева Всички права запазени