Години
В пороя на годините завихрени,
покрили Порива със тънко наметало,
угрижени Луната съзерцаваме,
а Слънцето посрещаме все по-вяло.
Животът ни - кълбо от струни пренатегнати,
пришпорваме със все по-малко Страст
и звуците, изтръгнати от него,
започват прозаично да звучат.
Дъгата пъстра не съзираме,
изчезна тя в мъгла от Сивота.
В децата си вторачени забравяме ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up