27.09.2007 г., 14:04 ч.

Години 

  Поезия
1515 0 30
Години
В пороя на годините завихрени,
покрили Порива със тънко наметало,
угрижени Луната съзерцаваме,
а Слънцето посрещаме все по-вяло.
Животът ни - кълбо от струни пренатегнати,
пришпорваме със все по-малко Страст
и звуците, изтръгнати от него,
започват прозаично да звучат.
Дъгата пъстра не съзираме,
изчезна тя в мъгла от Сивота.
В децата си вторачени забравяме ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Предложения
: ??:??