Tи помниш ли как съм те връщала
и вратата запречила с крак?
И от болка сълзи съм преглъщала,
а в теб напираше смях?
Tи помниш ли как съм крещяла
от слабост така наранена,
но отново запазена, цяла
съм се гушкала в теб уморена?
Tи помниш ли моите устни, прехапани
и болката няма в моите очи?
За твоите грешки направени,
готови да кажат "простих". ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up