16 nov 2008, 21:28

Години в заблуда 

  Poesía » De amor
707 0 4

Tи помниш ли как съм те връщала

и вратата запречила с крак?

И от болка сълзи съм преглъщала,

а в теб напираше смях?

 

Tи помниш ли как съм крещяла

от слабост така наранена,

но отново запазена, цяла

съм се гушкала в теб уморена?

 

Tи помниш ли моите устни, прехапани

и болката няма в моите очи?

За твоите грешки направени,

готови да кажат "простих".

 

Как съм седяла на пода примряла

и гледайки как си събираш багажа,

не помня дори как съм успяла,

две думи тогава да кажа?!

 

Но връщах те всеки път по погрешка,

болеше, но сякаш радостна бях.

Такава е явно съдбата ми тежка,

че свикнах на болка и влюбена бях.

 

Аз време търпях и време проклинах

и в тебе и мене вярвах без страх.

Като цвете внезапно в пустиня загинах,

щом те погледнах и се осъзнах.

 

Че толкова време се борих без сили,

любов да спася и въздигам от прах.

Разбрах най-накрая, какво сме градили,

единствено болка загърната в страх.

 

Сега след години отново те връщам,

но вече от прага на моята врата,

научих се с времето гръб да обръщам

на всяка изречена твоя лъжа!

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро!
  • Това отива в любими! Страхотно е!
  • много хубав стих, познато чуство. Поздрав
  • "Разбрах най-накрая, какво сме градили,

    единствено болка загърната в страх.



    Сега след години отново те връщам,

    но вече от прага на моята врата,

    научих се с времето гръб да обръщам

    на всяка изречена твоя лъжа!"

    Много хубав стих, Вероника! И чувство, и образност, и ритмика! Браво!
Propuestas
: ??:??