Големият сън
ГОЛЕМИЯТ СЪН
Изтичат часовете в нищото.
Секундите са мъртви метеори.
И мъртви са - копнежите предишни,
по стръмните спирали на простора.
Сънят на глухата вселена
е сигурният ням свидетел,
за бързея в прегръдката студена -
на зимата, под бялата й пепел.
А имаше. И днес го има -
изпълнения с дивен блясък,
бушуващ океан на дните,
забулени в мъглиста пяна.
Но някаква неистова умора
от дълбините му извира.
И ходът му - тъй устремен доскоро -
безсилен в ехото замира.
И само на съмнението в мрака,
стопръстата ръка на вековете,
изцеждайки покрусата очаква -
звънът на стъпките му да отекне.
Кой би могъл сега да каже -
каква е скоростта на тишината?!
Заглъхналият вик повтаря сякаш,
че този сън не може да не свърши.
© Любен Стефанов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления! Споделям!
-
Обичам да чета такава поезия!
-
Поздравления!
-
"Кой би могъл сега да каже -
каква е скоростта на тишината?!"
Браво!!! -
"каква е скоростта на тишината?!"
поздравявам те!!!* -
"Изтичат часовете в нищото..." И ме кара да се замисля, дали е така...Поздрави!
-
Поздрав!
"Аз лично драскам от време на време някакви редове. Така заличавам границата между реалното и илюзорното. А и не знам дали съществува такава граница... Искам да кажа, че сънувам по собствен сценарий."
Константин Павлов
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Изтичат часовете в нищото..."
нищото-нещото в имагинерността, има ли нищо?
тишина...