3 dic 2008, 8:35

Големият сън 

  Poesía » Filosófica
761 0 8
 

ГОЛЕМИЯТ СЪН

 

Изтичат часовете в нищото.

Секундите са мъртви метеори.

И мъртви са - копнежите предишни,

по стръмните спирали на простора.

 

Сънят на глухата вселена

е сигурният ням свидетел,

за бързея в прегръдката студена -

на зимата, под бялата й пепел.

 

А имаше. И днес го има -

изпълнения с дивен блясък,

бушуващ океан на дните,

забулени в мъглиста пяна.

 

Но някаква неистова умора

от дълбините му извира.

И ходът му - тъй устремен доскоро -

безсилен в ехото замира.

 

И само на съмнението в мрака,

стопръстата ръка на вековете,

изцеждайки покрусата очаква -

звънът на стъпките му да отекне.

 

Кой би могъл сега да каже -

каква е скоростта на тишината?!

Заглъхналият вик повтаря сякаш,

че този сън не може да не свърши.

© Любен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • имагинерност и реалност, преливат се.
    "Изтичат часовете в нищото..."
    нищото-нещото в имагинерността, има ли нищо?
    тишина...
  • Поздравления! Споделям!
  • Обичам да чета такава поезия!
  • Поздравления!
  • "Кой би могъл сега да каже -

    каква е скоростта на тишината?!"

    Браво!!!
  • "каква е скоростта на тишината?!"


    поздравявам те!!!*
  • "Изтичат часовете в нищото..." И ме кара да се замисля, дали е така...Поздрави!

  • Поздрав!

    "Аз лично драскам от време на време някакви редове. Така заличавам границата между реалното и илюзорното. А и не знам дали съществува такава граница... Искам да кажа, че сънувам по собствен сценарий."
    Константин Павлов
Propuestas
: ??:??