... и значи залезът съм аз... К. Кондова
Щом моят ден на клонка се обеси,
пристъпвам в детството като във храм,
където брат ми, тъжен или весел,
е Бог за мама - други аз не знам.
Той и да хърка - тя ще го пригали,
аз и да пея - къртя зъб след зъб.
Той все е изгрев, аз - помръкнал залез
и стомна, пълна с мамината скръб.
И спуска тя ръката си корава -
отсечен клон, а аз примижвам, зер
не знае мама, че се спотаява ...