2.06.2012 г., 11:13 ч.

Гологан 

  Поезия » Друга
857 0 10
... и значи залезът съм аз... К. Кондова
Щом моят ден на клонка се обеси,
пристъпвам в детството като във храм,
където брат ми, тъжен или весел,
е Бог за мама - други аз не знам.
Той и да хърка - тя ще го пригали,
аз и да пея - къртя зъб след зъб.
Той все е изгрев, аз - помръкнал залез
и стомна, пълна с мамината скръб.
И спуска тя ръката си корава -
отсечен клон, а аз примижвам, зер
не знае мама, че се спотаява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Предложения
: ??:??