Във сърцето ми знойното лято с дъха си рисуваш,
а ветрецът в косите ти пее тъй чакан рефрен,
чурулика смехът ти, излюпен от ласка, и чувам
хубостта ти как бие камбаните чувствени в мен.
Търсих щастие в други земи, укротявах сезони,
с колесницата слънчева скитах по друм от любов
и разбрах, че мъжът все късмета си в устрема гони,
а жената е бряг и небе, и щастлив благослов.
Пъзел чуден във мислите свои все скрито нарежда
и картина за двама – живот, от парченца гради
с много вяра, мечти, полетяла красива надежда -
тя до мъжкото рамо единствено с обич цъфти... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up