21.09.2012 г., 15:00 ч.

Голямата любов 

  Поезия » Любовна
1147 0 21


Във сърцето ми знойното лято с дъха си рисуваш,
а ветрецът в косите ти пее тъй чакан рефрен,
чурулика смехът  ти, излюпен от ласка,  и чувам
хубостта ти как бие камбаните чувствени в мен.

Търсих щастие в други земи, укротявах сезони,
с колесницата слънчева скитах по друм от любов
и разбрах, че мъжът все късмета си в устрема гони,
а жената е бряг и небе, и щастлив благослов.

 

Пъзел чуден във мислите свои все скрито нарежда
и  картина  за двама – живот,  от парченца гради
с много вяра, мечти, полетяла красива надежда  -
тя  до мъжкото рамо  единствено  с обич цъфти...

 

и протяга най-нежната длан,  укротява капчука

на  сълзите си женски във жаден за сбъдване сън,

вдъхновяващ  света ù след всички  любови нечути,

че  онази, голямата,  чака на прага отвън...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??