Небето бе смрачено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава
и нищо че, небето заваля.
Аз исках да почувствам там наслада –
в зеленото и́ да се възродя.
Погалваха ме клони освежени,
блестяха паяжинки с капки дъжд.
И чувствах мойте фибри обновени,
пропити от омая изведнъж.
И въпреки че нямаше пътека,
тревата беше „звездния“ ми път.
А звуците – мъглата ги оплете,
в магичен шал, обгърнал мойта плът.
Почувствах, сякаш нещо ме приветства –
поляна чудна ширна се пред мен.
И диви ягоди – едно вълшебство,
с ухание изпълни моя ден.
С ухание и с вкус на дива сладост,
те, дъбовете водеха натам.
Та аз да изживея тая радост –
сред ягодите, как да бъдеш сам?!
© Данаил Таков All rights reserved.