Небето бе смрачено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
А в мен се плъзна мисъл благородна,
да се обвия в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава
и нищо че, небето заваля.
Аз исках да почувствам там наслада –
в зеленото и́ да се възродя.
Погалваха ме клони освежени,
блестяха паяжинки с капки дъжд.
И чувствах мойте фибри обновени,
пропити от омая изведнъж. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация