Ноща покорява всяка частица от мен,
черни ръце се спускат и ме обгръщат,
потъвам удавен в залязващия ден,
мисли злокобни отново тук се завръщат.
Пред мене пътека обрасла с бодли,
тази тъмна утроба роди ме сломен
и тръгнах по нея макар да боли
от дланта ти потребна жестоко лишен.
Чуваш болката, но не виждаш пустотата,
това което изтисква всяка моя сълза,
няма с кой да разделя тишината,
душата ми е нива гола, необрани лозя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up