Гората на надеждата е тъжна,
че капят пожълтелите листа
и чувства се прокудена, ненужна,
забравена зад тежката врата.
Секат дървари тежките и клони
безмилостно, от сутрин чак до здрач
и пълнят ненаситно камиони
за горския безсъвестен палач.
А тя крещи, останала без сили,
за да пробуди спящата тълпа
и да покаже кървавите дири,
оставени от зверската борба. ...