Аз не се усъмних, че луната е кръгла.
Сърповидно ме гледаха чужди очи.
Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.
В окосено небе и луната горчи.
Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска
с издоеното виме на слепия ден.
Погледнете я – светла царица в каляска,
кръглолика, добра като влюбен рефрен.
И защото и днес пълнолунно изгрява,
аз не искам да вярвам, че луната горчи.
Семенца на доверие пак ще засявам
в сърповидните, стряскащи, чужди очи.