pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
873 17012
19.04.2018 г., 1:09 ч.

Горчива луна 

  Поезия » Философска
947 10 28

 

 

Аз не се усъмних, че луната е кръгла.

Сърповидно ме гледаха чужди очи.

Те с въпроси дълбаеха дупка към пъкъла.

В окосено небе и луната горчи.

 

Нащърбéна от нас, тя мечтите ни стряска

с издоеното виме на слепия ден.

Погледнете я – светла царица в каляска,

кръглолика, добра като влюбен рефрен.

 

И защото и днес пълнолунно изгрява,

аз не искам да вярвам, че луната горчи.

Семенца на доверие пак ще засявам

в сърповидните, стряскащи, чужди очи.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И за теб, Мария!
  • Доре, нека е хубав, оптимистичен и ползотворен денят ти, пълен с вдъхновение и чиста радост!
  • Разгледах страницата ти Мария...не само този стих....как не съм те открила досега...душата знае...Благодаря ти!
  • Колко силни и задължаващи ме думи! Благодаря, Доре, надявам се и другите ми стихове да ти харесат и да не те разочаровам!
  • Абонирам душата си за творчеството ти, Мария!
  • Животът сам ни поставя гатанки, но за повечето от тях отговора е в доверието.
    Благодаря ти, Стаси!
  • Трудно изградимо и лесно разрушимо – що е то?
    Нищо не горчи така, както изгубеното доверие. Мария, поздрави за стиха!
  • Светулково усещане ти изпращам, защото го получих от теб и искам да ти го върна като отразено в огледало! Много ти благодаря, Светличка!
  • Честит рожден ден! Леко перо и неизчерпаема вяра!
  • Коментарът ти ме зарадва, благодаря!
  • Поздравления за хубавия стих! Красива образност и вяра.
  • Покълнало е доверие между нас, затова виждаш толкова светлина в написаното от мен! Благодаря ти!
  • Светличко е при теб! Поздрави, Мария!
  • Хубаво ми е, че сте тук - Ивон, Райне... Думите ви приемам като своеобразна награда за петдесетгодишното си творчество...
  • Някак светъл е този стих - а ти си толкова образна в поетиката си! Уникална, душата ти пише...
  • Поздравления!
  • Меги, ценя оценката ти, знаеш! Благодаря!
  • "Семенца на доверие пак ще засявам
    в сърповидните, стряскащи, чужди очи."
    Великолепно, Мария!
  • "Да вярваш е смелост до лудост",
    но пък вярата дава крила!
    Аз без вяра съм в космос изгубена
    и не зная дали съм била.
  • "В окосено небе и луната горчи"

    По ръба на небето горчи
    вкус пелинов изпълва душата.
    Ала знам щом гневът прекипи
    сладък плод ще налее лозата.
    Ще върви този пусти керван:
    ще редува сърпа с пълнолуние.
    Всеки миг може да е капан
    а да вярваш е смелост до лудост...

    Благодаря за минутите размисъл.Разтърси ме този стих!
  • Радвам се, че те е докоснало, Влади! Поздрав и от мен!
  • Заредили сте страницата ми отново с толкова позитивизъм, който блика от подкрепящите ви коментари! Благодаря ви, че усмихнахте с думите си утрото на днешния ден, приятели!
  • С Албена!...Поредният ти великолепен стих!...
    Поздрави, Мария!...
  • Хареса ми...
  • Стиховете Ви ме вдъхновяват и вътре в мен се раждат нови висоти.
  • Без думи!
  • Поздравления! Силна, изпълнена с мъдрост поезия!
  • Скрита мъдрост има в стиха ти, Мария!...Богато образен и метафоричен изказ, за който те поздравявам! Поздравления отправям и към Майстора за направения избор!
Предложения
: ??:??