Горделиво се перчи борът в гората,
букът до него, свил клони, мълчи,
че дошло е време да му капят листата,
дошло е време своя сън да заспи.
- Виж ме, колко зелен съм,красив -
сияе борчето младо -
а ти, с листа пожълтели,
не можеш се мери със мене.
Букът мълчи и не трепва.
- Ветре - извика борчето в тишината -
ела, ветре, вземи на бука листата!
Духна ветрецът доволен, ...